Който търси „какво казва Библията за татуировките“, почти винаги попада на Левит 19:28, цитиран като ясна забрана. Стихът наистина съществува и наистина говори за белези по кожата, но контекстът му — кодекс за чистота, написан за древния еврейски народ и насочен срещу погребални обичаи на езичниците от онова време — и различният начин, по който християните са го тълкували през вековете, правят отговора по-малко категоричен, отколкото изглежда на пръв поглед. Румънски православен свещеник публично пише против татуировките, като се позовава именно на този стих, докато коптските християнски поклонници в Йерусалим от векове носят татуиран кръст на китката си като съзнателен знак на своята вяра. По този въпрос няма само една християнска гледна точка, а текстът по-долу съпоставя стиха, съвременен пастирски глас и реална историческа традиция, за да можеш сам да обмислиш въпроса или да го обсъдиш със своя свещеник.
- Левит 19:28 забранява „порязвания... заради мъртвите“ и „да си поставяте знаци“, но в еврейския текст са използвани два различни термина — единият за траурни порязвания, другият за татуировка — а стихът е част от кодекс за церемониална чистота, не от морална заповед, ясно повторена в Новия завет.
- Отец Марчел Ставара от църквата „Икоана“ в Букурещ е публикувал на basilica.ro собствен текст, в който разубеждава хората да си правят татуировки, като цитира Левит и 1 Коринтяни 6:19–20; позицията му е лично пастирско мнение, а не синодално решение на Румънската православна църква.
- Коптското семейство Разук татуира християнски поклонници в Йерусалим от поколения, като поставя обикновен кръст на дясната китка — практика, документирана още през XVII век, която доказва, че татуировките невинаги са били отхвърляни в християнството.
Какво всъщност казва Левит 19:28
В превода King James стихът гласи: „Не правете никакви порязвания по плътта си заради мъртвите и не си поставяйте никакви знаци: Аз съм Господ.“ В превода NIV втората част е предадена по-пряко като „не си правете татуировки“, което обяснява защо този стих почти винаги се появява във всеки разговор за татуировките и Библията (източник: Левит 19:28, паралелни преводи — BibleHub).
В оригиналния еврейски текст са използвани два различни термина там, където обичайният превод поставя една обща дума: seret — разрез или порязване на кожата, и qa'aqa' — знак или отпечатък, на практика татуировка. Двете думи описват два различни траурни обичая, разгледани заедно в едно и също изречение, а не една забрана, повторена два пъти (източник: бележките за еврейските термини, BibleHub).
Стихът е част от Левит 19 — глава, посветена на кодекс за святост за древния еврейски народ, който забранява редица погребални и култови обичаи, заимствани от съседните народи — от определени ритуални подстрижки до порязванията за мъртвите. Следователно непосредственият контекст е разграничаването от конкретни езически практики от онази епоха, а не самостоятелна етична заповед, изрично повторена в Новия завет. Християните тълкуват по различен начин връзката между кодексите за чистота в Стария завет и живота на вярата днес: някои смятат, че те са отпаднали с идването на Христос, а други продължават да ги приемат за морален ориентир. Тази статия не избира между тези тълкувания — целта ѝ е да съпостави стиха, съвременен пастирски глас и реална историческа традиция, за да можеш да обмислиш въпроса ясно, а не да получиш готова присъда.
Пастирската гледна точка на румънски православен свещеник
Отец Марчел Ставара, свещеник в църквата „Икоана“ в Букурещ, е публикувал на 9 юли 2025 г. статия на basilica.ro — новинарската агенция на Румънската патриаршия — в която разубеждава хората да си правят татуировки. Той подкрепя позицията си с Левит 19:28 и 1 Коринтяни 6:19–20, където тялото е наречено „храм на Светия Дух“, и добавя аргумент за езическия произход на практиката на татуиране в древността (източник: „Епидемията от татуировки“, Basilica.ro).
Практическият му съвет е хората, които обмислят нова татуировка, да се откажат от идеята, а тези, които вече имат татуировка, да говорят за това по време на изповед. Важно е да се уточни: това е текст на един свещеник, публикуван като негово лично пастирско мнение на църковен новинарски сайт, а не синодално решение или канон на Румънската православна църква с обща приложимост. Статията му съдържа и твърдения от медицинско или психологическо естество за татуировките, които тук представяме единствено като негово лично мнение — не като независимо потвърдени медицински факти, тъй като те не придобиват такъв статут само защото са публикувани на църковен сайт.
Християнска традиция на татуирането, по-стара от спора: кръстът на поклонниците в Йерусалим
Коптското семейство Разук татуира християнски поклонници, пристигнали в Йерусалим, от много поколения, а занаята им води началото си от Египет през XIV век; коптски свещеник на име Йерсуис Разук се установява в Йерусалим около 1750 г. и продължава там семейната традиция. Класическият модел е обикновен кръст, татуиран на дясната китка (източник: Razzouk Tattoo — Wikipedia).
Тази практика не е нова. Европейски пътешественици от XVII век като Йохан Лунд и Уилям Литгоу още тогава описват християнски поклонници, които си правели възпоменателни татуировки в края на пътуването си до Светите места — доказателство, че обичаят предхожда с много спора за татуировките и вярата днес (източник: Razzouk Tattoo — Wikipedia).
Важно е да се помни, че става дума за специфична традиция в коптското християнство, а не за практика или одобрение от Румънската православна църква. Тя не дава окончателен отговор на въпроса в началото на статията, но ясно показва, че татуировките невинаги са били отхвърляни в християнството: в християнската традиция има историческо течение, което ги използва именно като знак на вяра, носен с гордост и предаван в семейството в продължение на векове.
Защо аргументите за „значението на тялото“ са по-стари от спора за татуировките
След покръстването на император Константин римското законодателство конкретно забранява белязането на лицата на осъдените чрез обгаряне, като запазва възможността те да бъдат белязани по този начин на други части на тялото. Посочената причина е, че човешкото лице отразява образа на Бога (източник: Константин Велики и християнството — Wikipedia).
Примерът няма пряка връзка със съвременните татуировки — става дума за наказание, наложено със закон на осъдени хора, а не за личен избор на някого, — но показва, че идеята, според която тялото и в частност лицето имат особено духовно значение, има дълбоки корени в раннохристиянската мисъл. Това е нишка в мисленето, която откриваме, преобразена, и в днешните аргументи „за“ или „против“ татуировките, макар че нито един от тях не произтича пряко от закона на Константин.
И така, какво можем да заключим?
Три реални отправни точки, а не един готов отговор: стихът от Левит, прочетен в оригиналния му контекст на кодекс за чистота; румънски православен свещеник, който публично се позовава на него и на 1 Коринтяни 6:19–20 в подкрепа на позицията си против татуировките; и вековна коптска християнска традиция, в която се татуира именно символът, който други смятат за забранен. Взета като цяло, християнската традиция няма един-единствен ясен отговор на този въпрос, а тази статия не може да го измисли вместо нея.
Ако въпросът лично те тревожи, най-подходящата следваща стъпка е да го обсъдиш със своя свещеник или с религиозната си общност, защото това е пастирско и лично решение, което само ти можеш да вземеш заедно с тях.
Ако просто искаш да видиш как изглежда символ на вярата върху собствената ти кожа, преди да вземеш решение за постоянна татуировка, изпробването на временен модел преди постоянния вариант ще ти покаже размера, формата и разположението му върху кожата. Това остава само визуална проба: тя не отговаря на религиозния въпрос, разгледан по-горе, и не замества истински разговор със свещеника ти.
За тези, които се припознават в библейската символика, се предлагат и няколко временни татуировки с религиозна тематика:
Можеш да разгледаш още варианти в колекцията от временни татуировки с тематика на вярата или, ако предпочиташ да започнеш със символа на кръста, в галерията с модели на кръстове и други религиозни символи. За общите стъпки при избора на първа татуировка — модел, размер и място по тялото — наръчникът за първата ти татуировка разглежда темата отделно, извън религиозната част, обсъдена тук. Какво може и какво не може да ти покаже конкретно една временна татуировка за постоянния вариант е тема, обяснена подробно в отделна статия, а ако въпросът ти е по-скоро свързан със социалното възприемане в Румъния, отколкото с религиозния аспект, приемането на татуировките и промяната между поколенията са разгледани отделно.
